Повече НАТО. Равносметката.
На 18 март 2004 година Народното събрание ратифицира Северноатлантическия контракт, а на 29 март 2004 година, дружно с още шест страни, България става пълновръстен член на Алианса.
15-та годишнина от участието ни в Съюза е неоспорим мотив за равносметка. Равносметка, която обаче не бе направена. Равносметка, която би дала отговори на въпроси, като:
Боеспособна ли е Българската войска? Защо ще продължаваме да отделяме още пари от бюджета за защита? От кого се пазим? Кого заплашваме? Политиката на НАТО подсигурява ли Мира на Балканите? и така нататък...
Впрочем, за последното попитайте в Белград - сърбите имат отговор на този въпрос, а разрушените здания още стоят - спомен за миротворческите задачи на НАТО в района. Паметници на уродливата и смъртоносна политика на един от дълго време разяден от корупция стопански съюз, работещ за военната промишленост в Съединени американски щати.
Разбира се , пътя на България към Северноатлантическия контракт минава и през войната в Югославия. На 28 април 1999 година България и НАТО подписват съглашение за директно прекосяване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в границите на интервенция „ Съюзна мощ “, което дава право на самолети на НАТО да минават през въздушното пространство единствено след завръщане от бойни полети посока от запад на изток. Така де... бомбардираха сърбите с помощ от България. Е, по документи обаче България заявява цялостен неутралитет. За страдание, би трябвало да установяваме, че с нерегламентираната от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации война на НАТО против Югославия стартира разпада на интернационалната система за сигурност, на разрушаването на интернационалното право.
Е, 15 години България е член на НАТО. „ Равносметката е ясна – сигурност и непоклатимост. “ – декларира Генерал Попов пред www.Armymedia.bg. Навярно и за това годишнината ни бе означи с документални филми и изложения. Армия, която чества с изложения?! Що за нелепост? Но ги запознат съм МО и Министерски съвет. Нямаме нова техника, остарялата не се ремонтира, Генералите ни миришат на долари, а дребното останали военнослужещи са демотивирани и финансово неосигурени, в очите им се вижда само тъгата и несигурността в бъдещето. Славата на Българската войска е обезличена, Българската бойна популярност е унищожена... морално. Е, по какъв начин да изкараш подобен боец да празнува, да чества. Тъжно е. Затова и Равносметката е тъжна.
Само да напомня, че отчетът за положението на защитата и Въоръжените сили за 2017 година споделя, че българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната в границите на груповата защита на НАТО и Общата политика. Същото се написа и в отчетите за 2018 и 2019 година Това не е развиване, а деградация равна на заличаване.
Реалното положение на Българската войска се е влошило. Това не е мит, това не е неистина или „ кремълска “ агитация. То се вижда, не може да се скрие. Няма по какъв начин да скриеш скъсаните обувки на българския боец. Няма по какъв начин да скриеш разрушените и изоставени военни поделения из цялата страна. Не може да скриеш ръждясалата 40 годишна военна техника, „ грозно “ завещание на Народна република България, което е на въоражение и понастоящем.
А те, тези, които ни споделят, че през днешния ден НАТО е на първо място полезности, тези които разпродадоха и подариха техниката, разрушиха военно-промишления комплекс, унижиха и сложиха армията ни на колене. Те тези същите, евроатлантици и западни сътрудници през днешния ден живеят пищно и вероятно даже спят умерено, продали всяка капка българщина и достолепие на задокеанските имперски ползи . Тези същите, през днешния ден желаят и упорстват да отделим годишно 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. И, несъмнено, отговорът от наша страна не закъсня. Вижте: „ България има подготвеност да извърши предварително уговорката си в границите на НАТО да отделя годишно по 2 на 100 от брутния вътрешен артикул за защита. “ Това написа във фейсбук профила си външният министър на страната Екатерина Захариева. Разбира се! Най-бедната страна в Европейски Съюз, има желание да извърши предварително уговорките си в границите на НАТО, да отделя повече за пари за защита, не за битка с битовата престъпност, не за обществено подкрепяне, не даже за гражданска инфраструктура - България ще отделя повече пари за Отбрана.
Като оставим на страна финансовата част на въпроса, поради това, че е непостижимо за нашата страна да отделя толкоз пари за защита, може би е редно да попитаме дали ще се пазиме от някого или пък ще атакуваме... въпроса е къс, само че доста сериозен - Ще има ли война? Задавайки си този въпрос в съзнанието ми изникват лицата на Соломон Паси, Велизар Шаламанов, Николай Ненчев, Росен Плевнелиев... Всички те подписаха почтително заявления определяйки Руската федерация за опасност за националната ни сигурност, а Турция за стратегически сътрудник. Близо 30 години „ Демокрация “ и още толкоз евроатлантическо партньорство, вековния зложелател на България, днешна неоосманистка Турция е стратегически сътрудник на България! Трудно е здравият разсъдък да проумее какво тъкмо се случва, каква е действителността през днешния ден? – Но тя е такава, „ братушките “ са ни врагове и ние за тях също. Защо да развиваме земеделския бранш и да изнасяме продукция за една страна като Русия, където надписа „ Произведено в България “ е синоним за качество (или най-малко беше), за какво да не развиваме летен и зимен туризъм, културен, а за какво не и набожен?! – НЕ, това не може да стане - изпъчвайки гърди гневно, евроатлантикът ще измучи! Нима ни харесва да ядем полски плодове и зеленчуци, харесва ли ни да гледаме пияните англичани по родното черноморие. Ако вие сте ``Окей " с това, аз не съм и няма по какъв начин да бъда.
Но и това е част от равносметката.
Аз съм млад и вероятно не разбирам, Не знам какво е било преди 1989 година само че, за Бога, аз не съм кьорав, не съм и ням. Виждам на Гергьовден музейните експонати, показващи нашата споделена евроатлантическа „ мощност “, виждам разрухата, а тя даже не се крие. Не мислите ли, че ни се подиграват?!
Подчинената на презокеански ползи ръководеща върхушка настанила се в Министерството на защитата и във Външно, тласка през днешния ден България в една братоубийствена война, която освен има своя темперамент в историческо и морално отношение. Тя има своето икономическо отражение, първата стъпка е превъоръжаването на БА. Разбира се, от нашите другари в Съединени американски щати, които ни продават остарели модели изтребители, потвърдили се в пердах като неефективни машини. Да оставим това, че преди няколко седмици холандски F-16 се “самопрострелял ”, а за други пък медиите зад океана непрекъснато пишат кой къде е паднал. Самият факт, че Индийските военновъздушни сили потвърдиха, че един от техните самолети съветско произвеждане МиГ-21 е свалил изтребител F-16 американско произвеждане на пакистанските военновъздушни сили, би трябвало да е задоволително за преосмислянето на договорката за закупуване на нов военен изтребител за родната авиация.
Политиката на НАТО слага под опасност сигурността на България. Към днешната дата ние сме една буферна зона, плацдарм или просто казано - една цел. През 2006 година тройната коалиция даде четири наши военни бази на Съединени американски щати за гратис прилагане при тотална липса на надзор какво влиза и какво излиза от тези бази. Правителството на ГЕРБ продължи тази политика и дава обещание нови бази у нас на Съединени американски щати. Чуват се клюки, че ще им дадем Военноморската база “Атия ”. Длъжен съм да напомня, че тези американски бази на наша територия, не ни подсигуряват сигурността, не донесоха вложения, не отвориха нови работни места, не развиха района и не усъвършенстваха инфраструктурата. Една дребна част от равносметката.
Балансът на комерсиалните и културните ни връзки през днешния ден е нарушен от слугинското държание на всички ръководещи от 1990-та до през днешния ден. Важни въпроси - като този дали да станем членове на Европейски Съюз, НАТО , д али сме съгласни да отдадем военна инфраструктура на непозната страна, се вземат решение в американското посолство, а не от Народното събрание или посредством референдум. Изпращането на военни контингенти в конфликтни точки като Ирак, Афганистан и сходни са неточност и опонират на ползите ни. С българска кръв да се заплаща непозната икономическа война. НЕ!
Това не е нашият път, това не е българската идея! България има потребност от неутралитет, България има потребност от боен неутралитет!
Коментар на Николай Михов - журналист
15-та годишнина от участието ни в Съюза е неоспорим мотив за равносметка. Равносметка, която обаче не бе направена. Равносметка, която би дала отговори на въпроси, като:
Боеспособна ли е Българската войска? Защо ще продължаваме да отделяме още пари от бюджета за защита? От кого се пазим? Кого заплашваме? Политиката на НАТО подсигурява ли Мира на Балканите? и така нататък...
Впрочем, за последното попитайте в Белград - сърбите имат отговор на този въпрос, а разрушените здания още стоят - спомен за миротворческите задачи на НАТО в района. Паметници на уродливата и смъртоносна политика на един от дълго време разяден от корупция стопански съюз, работещ за военната промишленост в Съединени американски щати.
Разбира се , пътя на България към Северноатлантическия контракт минава и през войната в Югославия. На 28 април 1999 година България и НАТО подписват съглашение за директно прекосяване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в границите на интервенция „ Съюзна мощ “, което дава право на самолети на НАТО да минават през въздушното пространство единствено след завръщане от бойни полети посока от запад на изток. Така де... бомбардираха сърбите с помощ от България. Е, по документи обаче България заявява цялостен неутралитет. За страдание, би трябвало да установяваме, че с нерегламентираната от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации война на НАТО против Югославия стартира разпада на интернационалната система за сигурност, на разрушаването на интернационалното право.
Е, 15 години България е член на НАТО. „ Равносметката е ясна – сигурност и непоклатимост. “ – декларира Генерал Попов пред www.Armymedia.bg. Навярно и за това годишнината ни бе означи с документални филми и изложения. Армия, която чества с изложения?! Що за нелепост? Но ги запознат съм МО и Министерски съвет. Нямаме нова техника, остарялата не се ремонтира, Генералите ни миришат на долари, а дребното останали военнослужещи са демотивирани и финансово неосигурени, в очите им се вижда само тъгата и несигурността в бъдещето. Славата на Българската войска е обезличена, Българската бойна популярност е унищожена... морално. Е, по какъв начин да изкараш подобен боец да празнува, да чества. Тъжно е. Затова и Равносметката е тъжна.
Само да напомня, че отчетът за положението на защитата и Въоръжените сили за 2017 година споделя, че българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната в границите на груповата защита на НАТО и Общата политика. Същото се написа и в отчетите за 2018 и 2019 година Това не е развиване, а деградация равна на заличаване.
Реалното положение на Българската войска се е влошило. Това не е мит, това не е неистина или „ кремълска “ агитация. То се вижда, не може да се скрие. Няма по какъв начин да скриеш скъсаните обувки на българския боец. Няма по какъв начин да скриеш разрушените и изоставени военни поделения из цялата страна. Не може да скриеш ръждясалата 40 годишна военна техника, „ грозно “ завещание на Народна република България, което е на въоражение и понастоящем.
А те, тези, които ни споделят, че през днешния ден НАТО е на първо място полезности, тези които разпродадоха и подариха техниката, разрушиха военно-промишления комплекс, унижиха и сложиха армията ни на колене. Те тези същите, евроатлантици и западни сътрудници през днешния ден живеят пищно и вероятно даже спят умерено, продали всяка капка българщина и достолепие на задокеанските имперски ползи . Тези същите, през днешния ден желаят и упорстват да отделим годишно 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. И, несъмнено, отговорът от наша страна не закъсня. Вижте: „ България има подготвеност да извърши предварително уговорката си в границите на НАТО да отделя годишно по 2 на 100 от брутния вътрешен артикул за защита. “ Това написа във фейсбук профила си външният министър на страната Екатерина Захариева. Разбира се! Най-бедната страна в Европейски Съюз, има желание да извърши предварително уговорките си в границите на НАТО, да отделя повече за пари за защита, не за битка с битовата престъпност, не за обществено подкрепяне, не даже за гражданска инфраструктура - България ще отделя повече пари за Отбрана.
Като оставим на страна финансовата част на въпроса, поради това, че е непостижимо за нашата страна да отделя толкоз пари за защита, може би е редно да попитаме дали ще се пазиме от някого или пък ще атакуваме... въпроса е къс, само че доста сериозен - Ще има ли война? Задавайки си този въпрос в съзнанието ми изникват лицата на Соломон Паси, Велизар Шаламанов, Николай Ненчев, Росен Плевнелиев... Всички те подписаха почтително заявления определяйки Руската федерация за опасност за националната ни сигурност, а Турция за стратегически сътрудник. Близо 30 години „ Демокрация “ и още толкоз евроатлантическо партньорство, вековния зложелател на България, днешна неоосманистка Турция е стратегически сътрудник на България! Трудно е здравият разсъдък да проумее какво тъкмо се случва, каква е действителността през днешния ден? – Но тя е такава, „ братушките “ са ни врагове и ние за тях също. Защо да развиваме земеделския бранш и да изнасяме продукция за една страна като Русия, където надписа „ Произведено в България “ е синоним за качество (или най-малко беше), за какво да не развиваме летен и зимен туризъм, културен, а за какво не и набожен?! – НЕ, това не може да стане - изпъчвайки гърди гневно, евроатлантикът ще измучи! Нима ни харесва да ядем полски плодове и зеленчуци, харесва ли ни да гледаме пияните англичани по родното черноморие. Ако вие сте ``Окей " с това, аз не съм и няма по какъв начин да бъда.
Но и това е част от равносметката.
Аз съм млад и вероятно не разбирам, Не знам какво е било преди 1989 година само че, за Бога, аз не съм кьорав, не съм и ням. Виждам на Гергьовден музейните експонати, показващи нашата споделена евроатлантическа „ мощност “, виждам разрухата, а тя даже не се крие. Не мислите ли, че ни се подиграват?!
Подчинената на презокеански ползи ръководеща върхушка настанила се в Министерството на защитата и във Външно, тласка през днешния ден България в една братоубийствена война, която освен има своя темперамент в историческо и морално отношение. Тя има своето икономическо отражение, първата стъпка е превъоръжаването на БА. Разбира се, от нашите другари в Съединени американски щати, които ни продават остарели модели изтребители, потвърдили се в пердах като неефективни машини. Да оставим това, че преди няколко седмици холандски F-16 се “самопрострелял ”, а за други пък медиите зад океана непрекъснато пишат кой къде е паднал. Самият факт, че Индийските военновъздушни сили потвърдиха, че един от техните самолети съветско произвеждане МиГ-21 е свалил изтребител F-16 американско произвеждане на пакистанските военновъздушни сили, би трябвало да е задоволително за преосмислянето на договорката за закупуване на нов военен изтребител за родната авиация.
Политиката на НАТО слага под опасност сигурността на България. Към днешната дата ние сме една буферна зона, плацдарм или просто казано - една цел. През 2006 година тройната коалиция даде четири наши военни бази на Съединени американски щати за гратис прилагане при тотална липса на надзор какво влиза и какво излиза от тези бази. Правителството на ГЕРБ продължи тази политика и дава обещание нови бази у нас на Съединени американски щати. Чуват се клюки, че ще им дадем Военноморската база “Атия ”. Длъжен съм да напомня, че тези американски бази на наша територия, не ни подсигуряват сигурността, не донесоха вложения, не отвориха нови работни места, не развиха района и не усъвършенстваха инфраструктурата. Една дребна част от равносметката.
Балансът на комерсиалните и културните ни връзки през днешния ден е нарушен от слугинското държание на всички ръководещи от 1990-та до през днешния ден. Важни въпроси - като този дали да станем членове на Европейски Съюз, НАТО , д али сме съгласни да отдадем военна инфраструктура на непозната страна, се вземат решение в американското посолство, а не от Народното събрание или посредством референдум. Изпращането на военни контингенти в конфликтни точки като Ирак, Афганистан и сходни са неточност и опонират на ползите ни. С българска кръв да се заплаща непозната икономическа война. НЕ!
Това не е нашият път, това не е българската идея! България има потребност от неутралитет, България има потребност от боен неутралитет!
Коментар на Николай Михов - журналист
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ